Оригинален текст
Тъмно е, тъмно е в този град.
Топло е, лято е, есен е.
Тъмно е в моя автобус.
Той отива някъде нагоре.
Сини капят листата
на щастливата градска природа,
покрай нас, покрай децата,
покрай кучешките тротоари,
малките жълти кутийки
на големите жилищни блокове
днес примигват в радостни импулси.
Топла вечер в града, тихо пъплят колите,
те ще пъплят цяла нощ,
но доникъде няма да стигнат,
вечерта е твърде обещаваща,
след тази вечер
понякога не идва сутрин, не идва сутрин...
Големият каменен мост
е нашата градска дъга –
вечер той се отърсва от прахта,
която цял ден е събирал,
и се изправя и не хае за смъртта около него.
Топла есенна вечер, в която аз съм единствен,
щастлива мека вечер, в която аз съм тъмен –
тъмно е в този град, днес е тъмно,
той не хае за деня, от който идвам,
той е тъмен град забравил град нехаен град тъмен град забравил град...
Фаровете с цвят на портокали
ми шепнат глухо “Едва ли!”.
Фар след фар след фар
ми сочат моето лице,
което аз сега не мога да позная.