Оригинален текст
Моят бог ми дава и да мразя,
вижда всичко, но ме обича
Той никога не се намесва
и само плаче във реката
Обича всичко
и пустините на моето сърце.
Моят бог е странна усмивка
Нищо не е страшно - всичко е абсурдно.
Студена вечер
слиза бавно
и ме взима
Съвсем навреме
преди да падна
преди да рухна
за да бъда свободен
завинаги
Искаш ли да бъдеш свободен
не искаш ли да бъдеш свободен
завинаги, завинаги.
Виждам свойто малко тяло
по безкрайните улици
на прага на нищото
на прага на бездната,
моят бог
го взима в своя леден скут
и му дава нови сили
защото зад нощта се крие ден,
а денят е измислица.
Моят бог
е отречен и отхвърлен
защото ние избрахме нищото
БОГ НА МИЛОСТТА
само тъжно се усмихва.
Моят тъжен, тъжен бог.