Оригинален текст
Беренис има вкуса към абсолютното
абсолютното е черно и сладко
то има вид на космос
и на пипане е като мрамор
то е придружено винаги
от удавници
и от влюбени със гипсови маски
то е като плътта
студена влажна и хлъзгава
разпадаща се на праистория
тя не обича хората беренис
тя обича спомена за любовта
защото й напомня за безкрая
за вечността гипсовите маски
тя е слънчево дете беренис
в градината със татковите макове
един бял мак е нейният любим
със него тя ще се спаси от другите
тайната на беренис
е като смесица от огън и черно
във огъня намира сили
във черното намира оправдание
бутни ме от последния етаж беренис
и заедно ще победим света