Оригинален текст
Айсберг – земята ни е айсберг.
И древното яйце е вече история.
Аз и ти се люшкаме в океан
от кръв, изтекла от гърдите ни,
и нашият прекрасен айсберг не плава,
а само трепти за по-забавно.
Айсберг – светът е функция на айсберг
и функцията на древното яйце
остана в книгите, които изгоряха.
Някоя нощ ще стане авария
и ние ще видим сякаш прорез в транспаранта,
сега ще е моментът да изплуваме,
ти си умно момиче, искаш истина.
Ще покажеш носле над вълните
и ще помолиш някой бог да те издърпа,
ще погледнеш от върха на айсберга
и ще видиш мъртвата му тъкан,
но това е функция на мъртва тъкан
и твоят поглед е функция на поглед,
функцията ще те потупа
и ще ти посочи нова истина.
Айсберг. Зимен сън на айсберг.
Обичаш ли мъртвите, мое момиче?
Обичаш ли студената кръв?