Нека да гори

Нека да гори.
Вземи душата ми.
Нека бъде в теб докато те изпепели.
Дори да те боли, нека да гори.
Сърцето ти да пали пак, като феникс да се възроди.

Любовта е без цена, недей държа ѝ сметка,
влязох в теб, облякох те като любима дреха,
тура или ези, аз или пък ти,
не можеш да разделиш двете страни на една монета.

Не знам дали ще кажа пак някога лъжи,
катран в буркана с мед неще оправят милион пчели.
Стъпка по стъпка се отделечих, постъпки бяха вината.
Този след мен при теб върви в обувките на сатаната.
Дори да те забравиш аз зная, че си ти.
Сама ако останеш та този свят звънни
и пак ще ме погалиш и пак ще заболи.
После ще ме запалиш но нека да...
Нека Вали, хвани ръката ми, нека да отидем някъде където ти,
си моя и дори, да ни завали. Сърцето ти ще кара пак всичко вътре в мене да гори.
Нека гори, вземи душата ми. Нека бъде в теб докато те изпепели.
Дори да те боли, нека да гори, сърцето ти да пали пак като феникс да се възроди.

Няма как да изтрия тея снимки. Трябва да остане спомен. След всичко това разбрах,
че любовта идва от теб, а не от други хора. Сам съм си опора, сам надзорника и сам в затвора. Сам си жажда и чаша вода, само искрата и сам си огън.

Не унивай коте, кот такоз.
Любовта в теб те топли, вдигам тост.
По статуквото и мнения не се води,
не са мост, следвай си страстта и си lost.

Нека да вали, капките по кожата, игли.
Ву-Ду кукли на съдбата сме и болката учи,
четири очи, от първи поглед влюбени, дъжда ни наводни,
сега е време да гори.

Хвани ръката ми, нека да отидем някъде където ти,
си моя и дори да ни завали, сърцето ти ще кара пак всичко
вътре в мене да гори.
Нека да гори, вземи душата ми,
нека бъде в теб докато те изпепели.
Дори да те боли, нека да гори,
сърцето ти пали пак, като феникс да се възроди.
Нека да вали.