Гледай видеото
Оригинален текст
Πάντα μια ζωή κόντρα στη λογική
Τέλεια φυλακή όσοι μ' αγαπούσαν
Πού ήσουν εσύ τόσα χρόνια εσύ
Κι έγινα πληγή με όσα μ' ακουμπούσαν
Μέσα σε χιόνια και βροχές
Πόσο μεγάλωσα για δες
Και πόσο πάγωσα στο χθες
Που δεν πιστεύω στις φωτιές
Άργησες πολύ, δεν έχω ψυχή
Δεν είμαι παιδί πια μόνο μοιάζω
Άργησες πολύ, κόβω σαν γυαλί
Όποιον πλησιάζει και τρομάζω
Μακάρι να με φτιάξεις πάλι απ' την αρχή
Μακάρι να μ' αλλάξεις κι ας άργησες πολύ
Άργησες πολύ, στο 'χω ξαναπεί
Είσαι το νησί η θάλασσα που ψάχνω
Όμως μες στο νου φράχτες του μυαλού
Σύνορα παντού σ' όποιο χάρτη φτιάχνω
Η πιο αθώα μου πλευρά
Κρυμμένη πάντα στη σκιά
Πάλι σε φόβους τριγυρνά
και πάλι λείπει απ την καρδιά
Превод
Винаги, цял живот - срещу логиката,Перфектния затвор - тези които ме обичат
Къде беше ти толкова години? Ти?
Превърнах се в рана с твоето докосване.
В зими и дъждове,
Колко пораснах, виж.
Толкова замръзвах в миналото,
че вече не вярвам на огньове.
Много закъсня, вече нямам душа.
Не съм дете вече, само приличам.
Много закъсня, режа като стъкло
който се доближи до мен и се плаша
Да можеше да ме създадеш отново
Да можеше да ме промениш, но много закъсня...
Много закъсня, пак ще ти го кажа
Ти си остров, морето, което търся
Но в ума, ограниченията на съзнанието
граници навсякъде, каквато и карта да следвам.
И най-невинната ми страна
Скрита е винаги в сянка
Отново в страх скита
и отново липсва от сърцето...
