Гледай видеото
Оригинален текст
Πικρός καφές να πάνε κάτω τ’ αφανέρωτα
Με δαχτυλίδια του καπνού μου σε ξορκίζω
Στοίβα τα λάθη κι άλλα τόσα τ’ ασιδέρωτα
Θηρίο ανήμερο την τύχη μου την βρίζω
Μα πού θα πάει, θα ξεχάσω ό, τι ξέχασε
Θα με τραβήξει η ζωή απ’ το μανίκι
Μπαίνει η άνοιξη, μ’ αρώματά της μ’ έπιασε
Δεν εκδικούμαι, μα υπάρχει θεία δίκη
Βαρύ της φυγής σου το τίμημα
Μελαγχολία και μάτια σπασμένα
Κάθε ίχνος δικό σου το έσβησα
Και κομμένα τα λόγια μ’ εσένα
Πικρός καιρός, μα δε θα πέσω στα πατώματα
Και ας με θέλησες εσύ ναυάγιο πλοίο
Απ’ της Καστέλας τα στενά ως τ’ Άσπρα Χώματα
Σπάω τους δρόμους, γυρισμούς σου ν’ αποκλείω
Превод
Горчиво кафе, да издържа всички неразкрити нещаПрогонвам те с кръгчетата от дима
Грешките ми са на купчина, така са и дрехите ми
Диво животно, проклинащо съдбата си
Каквото и да става,ще забравя това, което тя забрави
Ще ме дръпне живота за ръкава
Настъпи пролетта, плени ме с аромата си
Не отмъщавам, но има Божия справедливост
Тежи цената на тръгването ти
Меланхолия и разбити очи
Всяка твоя следа изтрих
и приключих с думите с теб
Горчиви времена, но няма да падна
Дори и да искаше да бъда като потънал кораб
От улиците на Кастела до Бялата земя
Руша пътищата, за да преча на завръщането ти
