Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Giorgos Mazonakis

Giorgos Mazonakis

Ela na deis

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Πάει καιρός που έχει η αγάπη να φανεί
είναι όλα αλλιώς δεν είναι όπως στην αρχή.
Κόκκινο χρώμα δεν υπάρχει έχει χαθεί
Γιατί , γιατί πρέπει το τέλος μας να ρθει

Είσαι κάπου εκεί μακριά
Μα αν θα έρθεις όπως παλιά
Έχω εδώ μονο για σένα μια αγκαλιά

Μη Μου Φύγεις Πια Ξανά
Θα στο λέω κάθε φορα
Έχω εδώ μονο για σένα μια αγκαλιά

Έλα να δεις στην ψυχή μου πως λείπεις
τα έχω όλα αδειάσει να έχεις χώρο να μείνεις
καιεί ο καημός μεγαλώνει δεν σβήνει
μες την σταχτη θα βρείς την δικη σου ευθύνη

Νύχτα στην νύχτα και η αγάπη είναι καρφί
πως κινδυνεύει στην συνήθεια να καεί
Πως ξεθωριάσει και αδειάσει η στιγμή
Γιατί , γιατί πρέπει το τέλος μας να ρθει

Είσαι κάπου εκεί μακριά
Μα αν θα έρθεις όπως παλιά
Έχω εδώ μονο για σένα μια αγκαλιά

Μη Μου Φύγεις Πια Ξανά
Θα στο λέω κάθε φορα
Έχω εδώ μονο για σένα μια αγκαλιά

Έλα να δεις στην ψυχή μου πως λείπεις
τα έχω όλα αδειάσει να έχεις χώρο να μείνεις
καιεί ο καημός μεγαλώνει δεν σβήνει
μες την σταχτη θα βρείς την δικη σου ευθύνη

Превод

Времето докато се появи любовта, си отива
всичко е различно, не както в началото
Червеният цвят не съществува, изгуби се
защо, защо нашият край трябва да дойде.

Ти си някъде много далеч,
но ако дойдеш както направи в миналото
имам една прегръдка само за теб.

Не си отивай отново
ще го казвам всеки път
имам една прегръдка само за теб.

Ела и погледни в душата ми, че ми липсваш
изпразних всичко, за да има място където да останеш
копнежа изгаря, расте, не избледнява
в пепелта ще намериш своята отговорност.

Нощ след нощ, а любовта е нокти,
която е застрашена от навика си да изгаря
моментът избледня и се изпразни
защо, защо нашият край трябва да дойде.

Ти си някъде много далеч,
но ако дойдеш както направи в миналото
имам една прегръдка само за теб.

Не си отивай отново
ще го казвам всеки път
имам една прегръдка само за теб.

Ела и погледни в душата ми, че ми липсваш
изпразних всичко, за да има място където да останеш
копнежа изгаря, расте, не избледнява
в пепелта ще намериш своята отговорност.

Зареди коментарите

Още текстове от Giorgos Mazonakis