Оригинален текст
Припев: (х2)
Как окованите души да извоюват свобода?
Колко болка изтърпяхме за една мечта...
Къде ли ще открием изхода от тази гледка?
Изчезваме, погубваме се - дайте си сметка...
Аз пак вървя,
но пътека не откривам.
Търся отговори доста,
но все не ги намирам.
И лутам се сред живота на човешкото страдание,
Нима този АД е за мене изпитание?
На кръстопът съм и не зная на къде да продължа,
душата си поробена не знам как да спася.
И пърченцата безброй на разбитото ми сърце,
никой не успява заедно да събере...
Окови тежки влачат се след мен като змии
отрови ли живота ми и сама мен - уви.
Лек не е открит за загубеното време,
пропиляно във сълзи - на никой не му дреме!
За чуждите проблеми, за чуждата съдба
за болката грижливо скрита във една душа
и обгърната от мрак в самотните си нощи,
чудя се какво ли може да се случи още... .
Припев: (х2)
Как окованите души...
Безкористно разделение на наш'та нация,
за всички чужденци превърнахме се в атракция.
Падаме ставаме, все назад оставаме.
Хванати за палците на мило се надяваме.
До кога ще бъдем роби?до кога?
Кланим се на всеки, а искаме свобода,
всеки чака на готова, и не търси път
а резултата е проядената му човешка плът...
Страх ме е след края да не потъна във забрава,
искам аз след себе си спомен светъл да оставя.
И а Ада, и в Рая да попадна след смъртта,
да си спомня за мен поне за миг Светът.
Мечтая си да имам пеперудени крила,
на мига да мога от този гаден Свят да отлетя.
Дори за ден едничък да живея в свобода,
за миг щастие се боря и щастлива да умра...
Припев: (х2)
Как окованите души...
Драми и комедии са човешките съдби,
мълчаливи сълзи, за отминалите дни...
Дим над душите, смъртният край
ден за ден живот, в мечти за този Рай,
в който Свободата ще спаси Светът,
който тя и никой друг ще има властта.
Бог дава, но без да подарява,
да го носиш в сърцето си Той ти повелява.
Но въпросът си остава,
съществува ли Той,
кой ни води и напътства,
който наддава вой.
Бой на негри в тъмна нощ,
Всеки, всеки е на нож.
Своеволие във щур (...)
Живееме като бесни,
и свирепи. Зажаднели за мъст,
а накрая завити от купчина пръст.
Това е нашата реалност, за финал
в тази държава всички сме на този Хал...
Припев: (х4)
Как окованите души...