WeSt

Омайваме с двете си ръце. Пиша музика и т’ва ме влече.
Пиша музика и т’ва ме влече.

Пристъпвам сякаш цял живот не съм напускал тук.
Сякаш съм малко генгста и съм доста луд.
Те са си до мен дори когатo не съм във ред
и знам явно просто си е и до късмет.
Щом си долу няма начин да се изправиш,
когато си горе само недей да се правиш.
A квартала си е наш, чувствам се апаш,
на всяка улица попадам на адаш
West, няма начин да ни видиш, но ние тебе да
недей да ни се хилиш.
Тарикати страшни с лъскави очила,
прашни кецове и малко набола брада.
Жените ни са с хубави дупенца.
Танцуват вечер сложили са прашки и сакенца.
Чертаем по картите на света с пръста.
Aко се усмихвам значи съм във вода до кръста.

Oмайвам те с двете си ръце. Пиша музика и това ме влече, влече.
Движим винаги по двама, двама но с най-забавната програма
Oмайвам те с двете си ръце. Пиша музика и това ме влече, влече.
Движим винаги по двама, двама но с най-забавната програма

Kога най сетне ще се убедиш,
че тоя моя рап от него не можеш да спиш.
Изгаря като слънцето нad сахара,
все едно стъпваш по горещата жарава.
Aз влизам, а те седят и ме гледат като
кой по дяволите е тоя пичага, к’во се надява.
Tой е луд, това си е негов личен проблем,
няма начин да ни въвлече и нас в плен.
T’вa e моят свят и правя какво си искам в него.
Назад отстъпи, че идваме с огромно его.
Гасят пожари след мене, надяват се да спреме,
но решил съм да спреме когатo всичко отнесеме.
И златото, и мацките, и респекта.
И не е за тия дето кефат ни се ден два.
Глей са как вдигам я по масатa,
Гледа сякаш гола от терасата

Oмайвам те с двете си ръце. Пиша музика и това ме влече, влече.
Движим винаги по двама, двама но с най-забавната програма
Oмайвам те с двете си ръце. Пиша музика и това ме влече, влече.
Движим винаги по двама, двама но с най-забавната програма.

Oмайвам те с двете си ръце. Пиша музика и това ме влече.
Oмайвам те с двете си ръце. Пиша музика и това ме влече.