Гледай видеото
Оригинален текст
Вечер е.
Минутите са часове.
Самота ме влече
Навсякъде е тихо.
Стъпките от телевизора създават шум като от старо психо.
А мен ме няма и отново повод съм за нечия драма.
Студен зимен ден изцяло полепнал по мен.
Несигурност превръща пътя просто в кръг.
Ако ти не вярваш в себе си, как мислиш? Дали ще го направи друг?
Звънецът ме изкарва от пореден страшен филм.
Ти звъниш, а зарад тебе капка алкохол не съм пил.
Предизвиквам те да кажеш пак, че трябва да спра.
Че съм нещо което не съм и търся напразно сега.
Предизвикам те да кажеш пак, че трябва да спра.
Защото си на път да запалиш в мен искра.
Tи си хаос,
от незавършени истории.
Буря от емоции,
търся те в тъмни коридори.
Казвам да не идваш, ти си вече на вратата.
Казвам да не влизаш, дрехите са по земята.
Не целуваш, а захапваш.
Не отстъпваш, а нападаш
Пъстра си винаги, никога сива.
Със и без грим все си красива.
Ти си недопушена цигара, от която искам да паля, да паля.
Изгряващо слънце и залязващо също.
Тази дето нищото превръща го в къща.
Предизвиквам те да кажеш пак, че трябва да спра.
Че съм нещо което не съм и търся напразно сега.
Предизвикам те да кажеш пак, че трябва да спра.
Защото си на път да запалиш в мен искра.
Видеото е добавено от GeSt
рап