Оригинален текст
Нека китарите да плачат, днес е тъжен ден.
Нека звуците се влачат, уморени като мен.
Нека всички да да чуят как глупака,
как нещастния дървен философ,
позволи на жена да го прецака -
няма любов.
Всичко, всичко вече свърши, любовта умря.
Нещо сякаш се прекърши, нещо сякаш изгоря,
но недейте да мислите че страдам
за раздяла отдавна бях готов.
Аз съм мъж, пред жена по гръб не падам -
няма любов.
Не няма любов, има само тъга.
Но какво да правя, как да я забравя,
нали от нея са ми тези рога
Утре даже да се върнеш, ще вдигна рамене.
Даже и да ме прегърне, пак ще кажа твърдо не.
Ще я попитам каква полза има,
да подритваме стария пантоф.
щом не сме двама, а трима -
няма любов... /х5/