Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Навремето на Орлов мост, точно над аптеката,
живееше едно момче, викахме му Щеката.
Щеката беше от особена порода.
За такива като него както казва народът,
могат дълго да изкарат на хляб и на вода,
но нито минута без свобода.

За баща му по донос, направиха разкрития
и той емигрира по Унгарските събития.
Майка му беше интернирана на село,
там Щеката започна да свири на чело.
Но понеже растеше без родителски контрол,
постепенно премина на Rock-'n'-roll.

До днес още помня как Бандарака,
каза "Тва китаристче мамата си трака.
Не знам дали с глава ще пробие стената,
но и "Гривните" и нас ще ни тресне у земята."

Щеката свиреше по разните градинки,
но имаше и банда за квартални вечеринки.
Сам си конструира електрическа китара.
Като Fender Stratocaster почти я докара.
А когато успя да получи категория,
казахме си "Ей, той ще свири и в Астория."

Да, но обаче, България тогава,
беше все още соц държава.
На знамето си имахме сърп и чук.
Беше забранено да се носи ямурлук.
Всяка жаба трябваше да знае своя гьол,
а Щеката се беше хванал с Rock-'n'-roll.

Беше някъде струва ми се около 60-та,
вече ходехме на танци в университета.
Една нощ обаче по средата на купона,
нахълта милиция, спряха микрофона.
Отведоха Щеката нанякъде под стража,
но в Белене ли, в Ловеч ли не мога да ви кажа.

Видяхме се много години след това,
беше толкова пиян, че едва едва,
успя да ме познае, накрая обаче,
започна да фъфли, да пелтечи, да плаче.
Горкият Щека, бе удавил в алкохол
и своя блус, и своя Rock-'n'-roll.

Може ли все пак човек да се надява,
че и ние ще бъдем нормална държава.
Ето Щеката беше герой на махалата,
а сега какво - за смях на децата.
Обикаля кръчмите бос и гол
и изобщо не помни кво е Rock-'n'-roll.

Текстът е добавен от GMO_fan

Видеото е добавено от GMO_fan

рок
Зареди коментарите

Още текстове от Георги Минчев