Оригинален текст
Когато нощта ме опари
с ръката си властна и строга,
усещам за спомени стари
сърцето ми бие тревога.
Политат изстинали чувства
в небето от нови надежди
и търся с напукани устни
дори малко капчица нежност.
Без обич не мога,
сърцето ми бие тревога.
И скитам през мъртви пожари,
и питам за нови огнища.
А утрото тъжно повтаря –
живота без обич е нищо.
Но виждам очи отдалече
с любов да се взират отново.
Отива си пустата вечер,
сърцето ми бие тревога.
