Оригинален текст
Ти отмина.Ти отмина. Сякаш сън. Сякаш дъжд. Сякаш сняг, сякаш пролет и есен, и зима. Твойта сянка над младата ръж се изви като кърпа синя. Непрежалена тъжна зора като яребица се заобажда и една ароматна шега почна лекичко да те възразжда. Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи вероятно да те преживея ,а душата виновно,виновно мълчи само сянката мина през нея. Само вятъра вятъра вейна едва пиле някакво изписука. Ах,каква ах ,каква синева,синева сме забравили някъде тука.
Синева. (4)
