Гледай видеото
Оригинален текст
Усещаш тъмнината те поглъща ставаш друг.
Ставаш груб,ставаш луд - ни ням, ни чут.
Животът ти дотук може да се каже чук,
беше чук вреше си носа,където най-болеше.
Сърцато бореше се за собствената кауза,
винаги в движение за него няма пауза.
Единствената клауза,която той признаваше
бе врага да мачка докато го опознаваше.
С това се отличаваше от уличната сган
всеки подминаваше,за да остане сам!
Затворен бе в капан на своето съзнание,
който го приближи изпитваше страдание...
Бе машина смазана на чувства не робуваше,
живота си рискуваше по начин свой тълкуваше.
Буден той сънуваше в съня си всичко чуваше,
вътрешно тъгуваше, обаче се страхуваше!
Чувствата да не надделеят над самият него,
да не се превърне в слабо същество без его.
Взе го много навътре и живота му протича,
като прокълнат никога да не обича!
Обаче съдбата нещата си ги подрежда..
понякога помага, но понякога подвежда..
изглежда този път обаче чрез нейната визита,
срещу страха го избрах да го изпита!
Както си вървеше война със сърцето от стомана,
погледът му хвана няква прелестна мадама!
Тя му се усмихна и във него всичко трепна
и на каменото му лице усмивката му светна.
Чувстваше се странно и минаваха му мисли луди,
дали за нея е живял започна да се чуди!?!
Беше много слаб пред тази изненада..
искаше да обича, но не искаше да страда!
Сърцето му от клада сякаш беше сгрято,
чувстваше във стомаха си пеперуди - цяло ято!
На едри глъдки щасние започна да отпива,
сърцето му запя кат' птичка в райска градина!
