Гласове в главата

Разбиваме, разкриваме, раздираме си гласовете
прекриваме,покриваме, промиваме им умовете.
За Бога, спрете гласове в главата чувам
всичко е объркано, всякаш бурия сънувам.
Не ме слуша главата грам, чувставам се като обладан
гласовете ми говорят някви неща, не знам!
Обаче в последствие започнах да разбирам,
караха ме хора да нападам, да убивам!
От начало гледах да не обръщам внимание,
но след няколко дена... породи се желание.
Първата ми жертва бе самотна баба,
гласовете ме караха да я гледам как страда.
План във главата си веднага начертах.
Как да я измъчвам най-мъчително разбрах!
Кожата и удрах, докато беше жива
бях превърнат машина програмирана да убива.
Не съм ял със змий, храня се със болката човешка,
за да оцелея не трябва да допускам грешка.

НИКАКВА ГРЕШКА!

ПРИПЕВ:2х
Гласове, определящи съдбата.
Гласовете - изострят сетивата.
Те ме карат, те ме карат и нареждат кво да права.
Гласовете, не може да ги спрете!

Не мога да ги спра шибаните гласове,
ако не убивам тялото ми ще умре.
Опитах няколко дена да си почина,
но болката беше по-силна, щях да загина.
Беше дъждовна нощ, валеше порой ебати бахъра
излизайки от вкъщи бях помъкнал и сатъра!
Жаден за агония и писъци човешки с усмивка
се разхождах брат във кървавите дрешки!
Нещеш ли на среща виждам някъв сиует,
мъж към на 30 - бръснат,едър,превзет.
Той върви по пътя със доблест и морал,
без да осъзнавам,че ще загине в ритуал.
Праснах го със сатъра, но с тъпата страна
рано му е да умира, трябва малко и игра!
Свестих го в безсъзнание, забивах под ноктите му пирони.
На зарядно се чувствах, докато той сълзите си рони.
Повече сълзи е равно на повече енергия,
почнах да го стържа със сатъра и без съмнения,
на мене ми хареса как се гърчеше от болка,
молбите му, сълзите му повдигнаха ми вота!

ПРИПЕВ:2х
Гласове, определящи съдбата.
Гласовете - изострят сетивата.
Те ме карат, те ме карат и нареждат кво да права.
Гласовете, не може да ги спрете!