Гледай видеото
Оригинален текст
Започвам тази песен със сълзи на очите и
няма да забравя как споделяхме със теб мечтите.
Бяхме заедно в нощта ръка за ръка, а сега
душата ми се лута в самота.
И не мога да превъзмогна това,
че те няма и във мен
остава само болката голяма,
но надежда никога няма да загубя.
Не вярвах, че някога ще те изгубя.
Но в сърцето ми завинаги си само ти
и за грешките мои моля те, прости.
Как да те върна?Какво да направя?
И как твоята усмивка да забравя?!
Защо нашите спомени отлитат
и защо всеки път чувствата си отиват?!
Нима вече всичко е свършено между нас?
А душата ми е..
душата ми е потънала в мраз!
Гледам как бавно тръгваш си ти от мен
и всичко се срива бавно, ден след ден..
любовта изчезва от нашите сърца,
а във тъмното остават нашите лица..
Но моето сърце остава в теб завинаги,
а във мен остават само тъжни спомени...
какво бих правил без твоята любов?!
За нея аз на всичко съм готов..!
От всичко на света, че те обичам
знай и никога не искам да идва този край..
но ти дори не знаеш колко те обичам
и че всяка вечер само теб сънувам!
Хиляди мечти минават през моята глава,
но не виждам вече смисъл във това..
няма никога да те забравя и във
миналото нашата любов да оставя..
Никога няма да забравя спомените с теб.
когато вали дъжд, спомняш ли си за мен?
Дали ти пука въобще к'во става?
Да повярвам ли, че още ме обичаш, а?
Ще успеем ли пак да съединим нашите сърца?
Да се хванем както преди, ръка за ръка..
всяка вечер преди да легна, моля се за нас
да спре болката и да влезем в час.
Страх ме е, че повече няма да видя твоето лице..
искам да те наричам пак писенце...
искам пак оная тръпка във душата..
без теб е студено - това е самотата.
Ела и ме стопли с твоите целувки..
да поправим днес шибаните преструвки..
дай ми шанс, отново да бъдем аз и ти,
но тоя път няма да те губя, разбери!