Гледай видеото
Оригинален текст
Зная една любов не свършва с една раздяла,
знам сърцето ми е пусто и не те забравя.
Да можех да ти дам едно последно цвете, да видиш как и аз, и то по тебе вехнем,
гледам те от чужди телефони, егото ни любовта ни трови.
Ти пак си сама, как живееш без любовта ми,
проклетото ми сърце, остави я да ме мами.
Припев:
Точно когато те бях забравил, точно когато те бях сменил,
ключа ти държеше за любовта ми, влезе, а аз питие бях пил.
Мислите ми бяха в мислите ти, болката ти и уискито ми,
мислите ми бяха в мислите ти, ела ми, сега и ме целуни.
Нямаше нужда да го говорим, беше ни писнало и да спорим,
просто се искаха телата, а на сутринта тя събира си нещата.
Самотата ме прегръща и ме води в ада,
в любовта не се прощава втора изневяра.
Мъчи ме до болка съвестта ми, как да излекувам лудостта си?
Твоите целувки вяскаш са изпили разума в мен и всички сили.
Припев:
Нямаше нужда да го говорим, беше ни писнало и да спорим,
просто се искаха телата, а на сутринта тя събира си нещата.
Ти пак си сама, как живееш без любовта ми?
Проклетото ми сърце, остави я да ме мами.