Гледай видеото
Оригинален текст
В този мрачен, студен, есенен ден вън вали и вътре в мен,
от хилядите мисли не спах, опитах се, но не, не можах.
Кафето ми пак изстина и днес,
дори не ям вече от стрес, тази болка има адрес.
Припев:
Всички пътища ме водят към онзи хотел
дето кучката я беше завел, за нощта си я беше наел.
Боже, как ви хванах тогава, "Още, още" викаше с пълен глас,
онази дето те таксува на час, а болката си още нося аз и не, не, не, не се преживява.
Ходя, ходя вечер като луда, кошмар да беше, да се събудя,
ходя, ходя вечер като луда пак, заради тебе бе, глупак.
Заради тебе бе, глупак.
Различен ще си от утре казваш ми днес, такъв си си, няма да спреш,
дано поне едно разбереш, къде вината да си навреш.
Какво не ти стигна с мене кажи?
Че като друга те доближи, отваряш ей такива очи.
Припев:
Ходя, ходя вечер като луда, кошмар да беше, да се събудя,
ходя, ходя вечер като луда пак, заради тебе бе, глупак.
Заради тебе бе, глупак.
Всичко се срина като разбра че всяка дума била е лъжа
и чашата твоя вече преля, и любовта умря, а ти, bella.
Докъде си се довела? На дъното да те намеря,
стягай се от утре, bella, bella, моя bella.
Припев:
Ходя, ходя вечер като луда, кошмар да беше, да се събудя,
ходя, ходя вечер като луда пак, заради тебе бе, глупак.
