Гледай видеото
Оригинален текст
От вътре пак се пръска сърцето ми,
не знам какво ми правиш, но те моля спри!
Дори тогава няма да ми мине,
но те моля само остави ме.
Галин:
Моя ли си още, чужда ли си вече
помня като тръгна отвън как валеше,
помня като каза, че не ме обичаш вече,
а отвътре ме болеше, болеше.
Лидия:
Твоя, няма никога да бъда,
твоя няма как да се върна,
мисля си за тебе всяка вечер,
но се радвам, че си вече на далече!
Припев:
От вътре пак се пръска сърцето ми,
не знам какво ми правиш, но те моля спри!
Дори тогава няма да ми мине,
но те моля само остави ме.
Нагоре гледам, питам се какво кажи,
така направи с тебе да ни раздели.
От тебе няма никога да мине,
но те моля само остави ме!
Галин:
Минаха години без да те забравя.
Чаках да си дойдеш, чакам от тогава.
Дай ми тази сила времето да върна,
поне за миг пак да те прегърна.
Лидия:
Помня, че кълнеше се във любовта ни,
помня устните ти по врата ми.
Иска ми се да забравя,
но не мога и до днес да го направя.
Припев:
От вътре пак се пръска сърцето ми,
не знам какво ми правиш, но те моля спри!
Дори тогава няма да ми мине,
но те моля само остави ме.
Галин:
Моя ли си още, чужда ли си вече
помня като тръгна отвън как валеше,
помня като каза, че не ме обичаш вече,
а отвътре ме болеше, болеше.
Лидия:
Твоя, няма никога да бъда,
твоя няма как да се върна,
мисля си за тебе всяка вечер,
но се радвам, че си вече на далече!
Припев:
От вътре пак се пръска сърцето ми,
не знам какво ми правиш, но те моля спри!
Дори тогава няма да ми мине,
но те моля само остави ме.
Нагоре гледам, питам се какво кажи,
така направи с тебе да ни раздели.
От тебе няма никога да мине,
но те моля само остави ме!
Галин:
Минаха години без да те забравя.
Чаках да си дойдеш, чакам от тогава.
Дай ми тази сила времето да върна,
поне за миг пак да те прегърна.
Лидия:
Помня, че кълнеше се във любовта ни,
помня устните ти по врата ми.
Иска ми се да забравя,
но не мога и до днес да го направя.
Припев:
