Гледай видеото
Оригинален текст
Гледам те и си ми до кога ще се връзваш на моята игра, с мене свиквай,
сега променям всички правила и се смея на това колко си наивна.
Разхвърляната стая с пръснатите дрехи, за тебе си оставам като в рицарски доспехи
и не знам защо си, не знам защо си?
Не знам защо си мислиш че в приказка живееш,
питаш ме какво ти правя, карам те да полудееш.
Ти ще бъдеш като кукла, много с теб ще са играли,
но и куклите омръзват, и превръщат се в парцали.
Припев:(x2)
Даваш си душата да си ми ти, в сърцето ми едната да си ми ти,
небето и земята да си ми ти, ама не си, ама не си.
Знам боли, но истината е в това че не съм безразличен и не мога да обичам,
на мен отдавна взеха ми я любовта и не знам това сърце как да го наричам.
Бутилките от снощи на стъклената маса милата ми как ги гледа все едно цветя са
и не знам защо си, не знам защо си?
Не знам защо си мислиш че в приказка живееш,
питаш ме какво ти правя, карам те да полудееш.
Ти ще бъдеш като кукла, много с теб ще са играли,
но и куклите омръзват, и превръщат се в парцали.
Припев:(x2)
Говорех истини, а ти не чуваше, в миражи вярваше,
днес под снимките плачещи лица, но не е приказка и не сме деца, не сме.
И вярвам ще се влюбиш някой ден, и ще си щастлива, но не до мен,
още ли вярваш в любовта?