Гледай видеото
Оригинален текст
Припев:
Отдавна свикнах да обичам тази болка, която галено наричат любовта,
а времето ме води с цяла обиколка, а самотата само идвала сама сама не си отива. (х4)
Късно казах на съдбата стига толкоз, оттук нататък ще реша коя е тя
И ако дните ни са преброени да не знаем колко са, имам или нямам време падам ли или летя.
Изгубих се да те намирам, вместо теб не спирам
Мисли от мастило, времето би отмъстило.
Значи истината всичко чува, но не се обиждай щом лъжата не ревнува има кой да ми завижда
Виждаш ли. Виждам да дори да не поглеждам
Мислиш ли. Мисля всяка прошка за последна. И всяка мисъл те преследва.
Все по близко до далече виждам утрешния ден,
той живота си е вечен не е като теб и мен,
много пъти съм се чудил кой от нас е заблуден,
или всички сте луди или аз не съм добре
Добре бе, не бихте ли казали всичко на глас, ако някой ви каже, че никой за вас е? Тогава когато респектът е спомен, не ме занимавай със себе си, моля те. Темата ме кара да съм доста по-отворен, отворя ли римата ровя до корени. Номерът не мина, май не ми намери номера ми, май не ме накара да не вярвам на авери. Аре ми-ми-ми-мини на периметъра, рими имитираш и не минаваш метъра. Аз съм Мишо Вертолета, завърти да полетя,
шшт да не съм чул, уволнил съм Сънчо
снощи пак излизаме от студиото и на вънка слънчо
Каза че нямало смисъл тогава защо си дошъл да си просиш от мен
Чувал си какво съм записвал, и това ли те направи по компетентен фен
Все по близко до далече виждам утрешния ден,
той живота си е вечен не е като теб и мен
много пъти съм се чудил кой от нас е заблуден,
или всичките сте луди или аз не съм добре
Припев:
Отдавна свикнах да обичам тази болка, която галено наричат любовта, а времето ме води с цяла обиколка, а самотата идвала сама сама не си отива.(х2)
Посрещам погледи струващи колкото хиляди думи,
казвам но чуваш ли или си само в ума ми (х6)