Гледай видеото
Оригинален текст
Семейство Митеви…
Митеви
F.O.:
Стана турска салатата, минимална заплатата,
повечето забравихте как работи лопатата.
Празни вече селата са, депутати, елате си,
има чушки за всички, вносни домати и краставици.
Пияници, наздравици, кюфтета и плескавици,
писна ни да храним парламентарни пиявици.
Мечтая си да вярвам, че като данъци плащаме,
никой от парламента по курорти не изпращаме.
За някои пари и по дърветата растат,
ако мързелът ги маже, даже няма да берат.
Когато натисна наистина млъкват,
всяка написана песен изтъква.
В някои намирате себе си тъкмо,
римата дебелата и намека, тънко,
ритъма, блендата и рапа ми да дрънка,
гардът е стегнат и рядко го смъквам.
Моята мисия е да не млъкна,
своята истина сам си я мъкна,
лирика бистря по темата мътна,
погледът свети от сцената тъмна..
Полезни съвети за гузната съвест,
подреждам куплетите докато съмне,
Аз… но какво разбирам аз.. ?
Припев: (х2)
И като миражът, който жадно те радва,
разбираш ме, но не съвсем.
Ако ти кажа какво според мен е рапа,
ще ми повярват ли от СЕМ?
F.O.:
А вярата си заслужава само ако повярваш,
славата сама те търси, ако й потрябваш.
Замислено Ваш, искрен на листа до страж,
Но старата истина, прашна,
от сърце ли е Ваш, да…
Писма до себе си пращам, но без подател и адрес,
пощата ги връща с несъществуващ интерес.
Запомних вчера с днес, запазих думите в текст,
забравих, че съм потресен, зарових мислите в песен.
С бездомен поглед отнесен, във полет, пролет и есен..
Има ли хит съм замесен, трябва ли ход съм полезен.
Съвсем се разминавате с реалността, любители..
да правя рап ми трябват само микрофон и зрители..
Зрители, залитам и заплитам рими,
завидя ли, ся от ритъма ги правя криви,
И не ми се разбира или не ти се разбира,
смисъла търсиш, а друг го намира.
Отдавна го знам, че каквото и да си дал,
на някой никога не стига, щом не си им го продал..
Балъци…
Припев: (х2)
И като миражът, който жадно те радва,
разбираш ме, но не съвсем.
Ако ти кажа какво според мен е рапа,
ще ми повярват ли от СЕМ?
Пеева:
Помни, че истината винаги наднича зад мен,
едно момиче, куп мечти и шепа ноти на ден..
Преслава Пеева съм, нямам претенции за друга..
за мен съди по гласа, ще ми направиш услуга.
Търся те нота по нота, откакто срещнах живота,
усмивката ми работи, а музата ми говори на ти..
Не съвсем, по – така я карам някак си,
сигурна във всичко това, ти няма как да си…
Часовника тик – така си, докато чакаш влака си,
минутите минават сякаш няма чакащи..
И няма смисъл в написаното без нечии уши,
да виждам истината, само през нечии очи
И ако видиш по – добър път – го посочи,
и ако други го вървят – не им пречи..
Не съм забравила, само не искам да помня,
не изоставена, просто не исках да дойда…