Нищо не си видял

Нищо не си видял.
Нищо не си видял, три ленти в мрака.
Нищо не си видял.
Нищо не си видял, тъмна сянка до колата.
Нищо не си видял, нищо нямам в ръката.
К’во си мислиш, че си видял?
К’во си мислиш, че си видял?
Нищо не си видял

Горчиво започва в трака, защото римата ми горчи душата ми.
Залепнала като ютия за балатума.
Криво ми е, чувството безплатно е,
добре познато е, отдавна стар приятел ми е, ха.
Причината само една е, тя си знае коя е.
За това, че ми дреме не хая,
времето лекува, зная.
К’во ще струва ще ми се види накрая хаха.
Тишината запълва моята стая с празнота.
Нота по нота наяве вадя мисълта, защото живота ми е част от песента-
важи и на обратно.
Намирам красота в това, което хората наричат странно.
Истина или нейното най-малко общо кратно.
Непонятно, но някак си винаги звучи задоволително.
Приятел ти е не този, който казва, че е такъв,
приятелят е онзи, който се радва когато си пръв.
А първият е този дето вторият го мрази,
тука имах доста рими, но избрах си точно тази.
Мръсни фрази.
Мразя се, че се намразих.
Спомени от яд захвърлих или запазих, газих, лазих и пак газя.
И честно да си кажа все по често се засичам, че обичам да мразя.
На кой му пука къде е млякото, ако нямаш пари за хляб,
дори все минаваме по прякото ли?
Дали ‘щото така сме възпитани или защото не мога да спирам да искам
нещото, което не мога в ръцете си да стискам,
започвам да свиквам.

За да са истински нещата не стига само да са наистина.
На мене ми писна да, да ти обяснявам „а точно как така?”
Ем, на така, ха. Отдавна вече твоето преди не е сега.
Крада ти микрофона, както жицата краде мангал.
Думите разтягам ги кат’ кашкавал,
за да стане трака цял инстал на моя вокал,
да ги редя умея, както друг не би успял.

Нищо не си видял.
Нищо не си видял, три ленти в мрака.
Нищо не си видял.
Нищо не си видял, тъмна сянка до колата.
Нищо не си видял, нищо нямам в ръката.
К’во си мислиш, че си видял?
К’во си мислиш, че си видял?
Нищо не си видял.

Първо правило на махалата – прави се на разсеян,
недей да бъркаш в торбата, докато другите не гледат.
Бъди сеното, не иглата.
Следи внимателно играта,
бъди нащрек за човека с палка в ръката хаха.
Не разчитам нотите, нямам нотна тетрадка.
Научих числата от банкнотите, батка.
Извършвам много потресаващи работи.
Познавам по-нацепени маняци от петите на баба ти.
Не си виждал такива баници, нито такива бози.
Тук всичко е „Е двали”, „може би” или „зависи”.
Изгрев мания, крайния квартал,
тук ако си спрял надали би оцелял.

Шшш, нищо не си видял.

А мисълта ми се влачи като касета в старо Хитачи.
През сълзи се смея обаче значи ли т’ва, че не плача?
Рима за стари играчи -
малко казвам много значи.
Така че, маняче, значи мисля другояче.
Не че не засичам, вече просто мисля надалече.
Стил опаков и напречен,
впрочем уникален да го наречем.
Барем някой ден го разберем, хем.
Добре дошли сте зад завесите, при местните.
Можете да слушате, но без да се месите.
Лицата засичам в парка,
завивам наляво цигарка
и счупвам повече точки от далматинец болен от шарка.
Заебахме сварката щом научихме за покера.
Научихме за Петрич и забравихме за Пещера.
Намеквам повече и от матрак, от дунапрен.
Казвам думички около думичките – типично за мен, man.
Аз съм хип-хоп джентълмен.
Светлината в твоя ден!

Нищо не си видял.

Изгрев стил, бургаска раса.
Тука кучета бол,
ако изправим адидаса кучето излиза голо.
Пред масето рол, let’s go.
Този flow е марка fo.
Аз съм хит, ти си минус едно.

Нищо не си видял.
Нищо не си видял, три ленти в мрака.
Нищо не си видял.
Нищо не си видял, тъмна сянка до колата.
Нищо не си видял, нищо нямам в ръката.
К’во си мислиш, че си видял?
К’во си мислиш, че си видял?
Нищо не си видял.

Старите вечери в моя квартал!