Гледай видеото
Оригинален текст
[Chorus]
Да съм баш светлината, не съм. Тогава к’во съм? Да съм баш най-добрият, не съм, но съм на косъм. Римите без микрофона, кажи ми за к’во са ? Думи върху музика и обратно на въпроса. (x2)
[Couplet] (D-ZastA)
Аз съм тук, ти си там. Стига ми, да не бъда сам. Стига да знам, че няма да бъда поробен от злоба, ще се отдам . Душата ми е храм, от злобата пречистена. Бистра облива, бодлива истина малцина, които са с мен и нощ, и ден. Аз съм свободен. В плен, се чуствам обаче съм устремен, да бъда честен, както пред вас, така пред себе си. Моят глас представя Бургас, отвът предела ви. Нещо не познато, обрано на фалшимент.Явих се от нищото, Българският президент. От както рапирам съм ескалирал до процент. До skill-a си способен да бъде следващ елемент. В Хип-Хоп културата, елементът, който да промени натурата вдигайки температурата. Моята лирика те докосва, като дъжд. Сега едно момче, в рапът стана мъж.
Всеки в днешно време иска да е продуцент. Всеки размахва пръчка, мисли, че е диригент. Всеки рапър се хвали, сякаш баща му е президент, но не всеки има в себе си петият елемент. (x2)
[Chorus]
Да съм баш светлината, не съм. Тогава к’во съм? Да съм баш най-добрият, не съм, но съм на косъм. Римите без микрофона, кажи ми за к’во са ? Думи върху музика и обратно на въпроса. (x2)
[Couplet] (F.O.)
Ако зад себе си се крия, ми то тогава кой съм? Дали съм главният герой, от днес сънувам твой сън. Когато ти подам ръка, държа не бой се. Човекът ако вършее, не пита кой сее. Ми то най-лесното е, да отворите тубата и по гърба на чуждият труд да плюете грубата. Така минават дните. Ние ви будим, вие спите, но най-злобно храни този, който най – сит е. Споделените ви тайни, спират да са съкровени. Клюките изглежда са ви доста по-ценни. От кога обидно ни е, да сме по – обикновени? Пръскаме пари, да крием дните ви рожденни. Какъв растях, какъв порастнах. Искай ги да светна, неусетно – загаснах. Голям смях! Животът ни ли е единственият оправдан грях? На всяка стъпка, въглени да тлеят, като горях. Утре песни да се пеят, които снощи ги пях. Днес тичам по пътя по, който вчера вървях. Тях не ги ебе, че мен не ме ебе за тях. Хах! Кимай в ритъм – за разбрах. Изгрев ме научи, късай и квото да се случи, куче . В случей позаключи, телефонът вклучен (ало). Без нея не мога, беснея. Без махалата не вирея.
[Chorus]
Да съм баш светлината, не съм. Тогава к’во съм? Да съм баш най-добрият, не съм, но съм на косъм. Римите без микрофона, кажи ми за к’во са ? Думи върху музика и обратно на въпроса. (x2)