Гледай видеото
Оригинален текст
Kris E'ooo:
Напоследък все ме питат струва ли си риска,
казвам че ще стане щом толкова го искам.
Над проблемите изплувам малко да подишам
и знам че хората ме чуват само като пиша.
Всеки има своя път, някой път го има всеки
при силните са дълги, а при слабите са преки.
Трудно се правят пари, защото всичко тежи,
ако звуча от багажника ти: за мене запали.
Дай ми огън - кръг правя,
за някой съм тъп - зная,
много ми е скъп рая
и май тук ще са остая.
Следите не прикривам, мотото е да не спирам,
целта е само една: с пълен джоб да се прибирам.
Ще натривам носове да си връщат думите,
назад до не знам къде.
Е'оо тука беше зле погледни обратно през годините
отначало беше просто писане на римите.
Припев:
Скачам нависоко и под мене остава града,
влизам в листа запали ма и остай ма да горя,
нова писта зареди я и остай ма редя,
остай ма да редя, докато оше горя (х2)
Shinev:
Няма как да живееш в побъркан свят
без да си се разглобил преди сложиш стегнатия гард,
изкуството да виждам тънкости ме пази от издънки,
може би само това ни прави различни едни от други в пъти.
Стъпвам, газя - движа се, не спирам да настигам, ве,
багажника вибрира, за да знаят че пристигаме.
Започва чисто нов ден, стремя се да е оборотен,
материала обработен държи небето под мен.
Закачен си вече, пилето рано изтече,
патенцата гладни не могат да го изчакат да излезе.
Тук не спирам, до края на света спринтирам,
лимита ако не стигна не прекъсвам за да почивам.
Не усещам студ, когато дойде зимата,
винаги ще съм при града си за да смея картината,
за flow-a ми болен няма лека подготвен,
вируса е свободен ако те хване сам си си виновен.
Припев:
Скачам нависоко и под мене остава града,
влизам в листа запали ма и остай ма да горя,
нова писта зареди я и остай ма редя,
остай ма да редя, докато оше горя (х2)
F.O.:
Мога да ги приключа само като писалка мръдна,
после халката им писка, извади го за да пръдна.
Изкъртвам им мивките с баните,
опразних диваните, нагазих неканен с вокалите,
хита налазих и не е сефте,
звукът се разлива от Черно море,
на мастилени рими им вдъхвам живот,
и не мисля на сила, изнасилвам с мисъл и flow,
и лек FO, FO и поздрави от горното ниво,
рими на кило, 120-ската ми е любимото число,
с лирика хапя и късам месо,
а баса ги изнася и ........
В куплета с полет веднага нахлух,
за да ме почустваш само трябва ти слух,
нова порция емоции и трака става чук,
повярваш ли ми на думите и някой става друг,
повярваш ли на другите понякога ставаш глух
и гъзарите също умират от студ,
. . . . . . . .
Ниско над комините, ако минете,
ще ни видите, рима от при гърдирите
горим, но не изгаряме, със себе си знаем
но заедно силни сме източно чисто нови коригираме,
Represent Изгрев, лек съм, разбира се,
там съм където ритъма намира ме.
Припев:
Скачам нависоко и под мене остава града,
влизам в листа запали ма и остай ма да горя,
нова писта зареди я и остай ма редя,
остай ма да редя, докато оше горя (х2)