Гледай видеото
Оригинален текст
Живот ли е когато си отчаян, когато си сломен
и вече не виждаш смисъл във живота, гаден и студен?
Даже уличните закони никой не ги спазва,
двуличници и всеки на всеки се подмазва!
Заплахи по телефона и неспокоен сън,
оглеждаш се на хиляди посоки, когато си навън.
Всеки иска част от теб, част от твойта кожа,
за това не се бави - изваждай от джоба ножа!
Да се биеш, да отстъпиш или на Господ да се молиш,
сила ли да вложиш, на ума си да заложиш!
Лабилната психика веднага се познава,
тялото,мозъка всичко го поддава!
Живота на злоба и на жестокост те учи,
малко по малко и последната капка от тебе ще изсмучи!
Внимавай какво си пожелаваш да не ти се случи,
за да не останеш сам като бездомно куче!
Любовта ефект ли е или е ветрило?
Заслужава ли си да дадеш живота си за чужда личност?
Загубиш ли близки, животът не е същия
и ден след ден с надежда се молиш на Всемогъщия!
Молитвите остават нечути и изпитваш гняв.
Питаш се защо ни ги отне и не мога да съм с тях!
С носталгия и тъга поглеждам към звездите,
спомням си за тях и със сълзи пълнят се очите!
Знам,че няма човек, който да е вечен
напуска ни и отива в свят от нашия далечен.
Бих дал живота си даже на Сатаната,
за да ги видя пак за секунда на Земята.
Но това живот ли е се питаме всички
или само се оплитаме във хилядите нишки?
Живеем ли,мечтаем ли или сънуваме?
На дилемата да бъдеш или не и до днес умуваме!