Гледай видеото
Оригинален текст
Със утрото на този ден се събуждам пак, знам!
От кошмарите отварям очи, в пот облян..
Сънувах любовта как идва и си отива..
Как накрая беше грозна, а в началото красива..
Дали е жива или вече умря..?!
Обичта ми дали само споменът държи отворените рани..?!
Забрани безброй пътищата твърде малко..
По който и да мина плача, това е жалко..
Защото помня ръка, която галеше ме нежно,
помня лице топло, бяло, белоснежно..
Спомени много, и много глътки за преглъщане..
Дори сега преглъщам като знам че няма връщане..
Има хора, за които времето е пари,
за мене е болка и купища сълзи..
Кой бях аз и коя по дяволите беше ти..?
Разбих твоето, а ти моето сърце разби..
[x2]
Искам да бъда някоя в този свят, не можах..
Изгубена в тъмнина, откритата от любовта..
И когато бях с теб..И тогава не знаех коя съм..
Знаех болката ще спре, но сега с наранена душа съм..
И когато спрях те да ме обичаш безумно..
Знаех болката ще спре, но не знаех че е толкова трудно..
Да, някои неща не са ни толкова подвластни..
Освен целувките, прегръдките, и всички нощи страстни..
Имах чувства до стената - наречена душа,
които малко, по малко рушат тази стена..
Освен това, нещата тогава звучаха прекрасно,
а думите ти "мразя те", бяха толкова ужасни..
И след края на драмата от нашата любов
осъзнах, че в тоя живот съм бил само апостров..
[x2]
Искам да бъда някоя в този свят, не можах..
Изгубена в тъмнина, откритата от любовта..
