Гледай видеото
Оригинален текст
Сцената разтвори два клепача.
Сцената ме лъхна с хладина.
Между мъртвите декори плаче
с истински сълзи една жена.
Нора, Нора, моя малка Нора,
избърши зелените очи!
Тук ни гледат толкоз чужди хора!
О, не бива скъпа, не плачи!
Докторът не ще се върне вече,
да потропа с дървения крак
и да каже: Мисис, мисис!
Добър вечер! Аз дойдох,
да се постопля пак!
И да те помилва с две големи,
болни, разтреперани ръце,
огънче за пурата да вземе,
огънчето, твоето сърце!
Нора, Нора, моя малка Нора,
изгори последните писма!
По земята има толкоз куци хора,
дето нямат огън у дома.
Те на теб не ще ти сторят нищо,
те са всъщност винаги добри,
но щом спрат пред чуждото огнище,
то престава вечно да гори.
Аз си тръгвам, тих, пиян, залисан,
драмата в душата ми звучи,
а в гримьорната една актриса чака,
чака с разплакани очи.
Нора, Нора, моя малка Нора!
Нора, Нора, моя малка Нора!
Нора, Нора…