Гледай видеото
Оригинален текст
Когато мойта баба в далечните години,
пътувала без дядо до близки и роднини
седяла във файтона със шапка с тоалетка,
а дядо от балкона и махал по жилетка.
Когато мойта майка във близките години,
пътувала без татко до близки и роднини,
седяла във вагона със паднала къдрица,
а татко от перона и махал с ръкавица.
Тъгувал моя дядо, за баба ма ми добра,
че дълго се пътува със файтон.
Скърбял за мама татко, че с влак замина тя
и бавно се пътува в вагон.
Когато ти без мене, в сегашните години,
ще трябва да отидеш до близки и роднини.
Ти в спортни панталони, под шапка с самолета,
А аз по телефона ти казвам: „Сбогом Мариета“.
А аз съм тъй доволен, спокоен през деня,
с Балкан удобно, бързо ще, летиш,
Стотици километри изминала сама,
а вечерта отново до мен ще заспиш.
Когато дъщерята със зетя се разделя.
че трябвало да иде до близки на Венера,
Тя с куче със скафандър отлита със ракета.
По ефира пък зетя, изпраща и привети.
А той е тъй доволен, седи пред телевизор,
и гледа на екрана ракетата как слиза.
На чуждата планета пристигнала самичка
любимата Анета му маха със ръчичка.
Той няма да ревнува и няма да тъжи,
защото от екрана гледат тя
в ракетата Балкан на нашите мечти,
спокойна ще е любовта.