Гледай видеото
Оригинален текст
Куплет 1:
Понякога надявам се катастрофираме...
представям си парченца тенекия, танцуващи между ребрата ми.
Проправяйки си път навън, обичайки ме повече от моите приятели.
Няма кой да ме защити...
Припев 1:
Облечи ме в любов.
Разтечи се като шоколад под пролетното слънце.
Закълни ми се до гроб, че на друга няма да целуваш
раните с вкус на портокалов сок!
Куплет 2:
Понякога надявам се влакът дерайлира.
Тогава май те ще ме оставят на мира.
Ходи да ровиш между кокалите ми с пинсета!
Дърпай смело, никога не знаеш аз ли съм за теб човека!
Момичето хвърлящо чинии срещу образа създаден в глава ѝ.
Образът специално месен за родата ѝ
и не знаеш днеска кой театър ли ще играе пред нас.
Май това го знаят само нейните създатели!
Припев 2:
Облечи ме в любов.
Разтечи се като шоколад под пролетното слънце.
Закълни ми се до гроб, че на друга няма да целуваш раните с вкус на портокалов сок!
Ръцете ти ми носят утеха...
Ръцете ти ме търсят с надежда...
Ръцете ти ми носят утеха.
Искам да разкъсаш всяка моя побеляла дреха!
Припев 3:
Съблечи ме от любов!
Разтечи се като шоколад по жалкото ми сърце!
Закълни ми се до гроб, че на друга няма да целуваш раните с вкус на портокалов сок!