Гледай видеото
Оригинален текст
Куплет 1:
Поклон пред този, който най-много знае!
Този, който винаги е бил на първо място...
Спечелил златен медал за неподчинение
и двайсе часа полицейско насилие...
Искам да почна пак!
Писна ми да оставам все назад!
В главата ми е кочина и звезден прах...
Никога няма да бъда една от тях!
Припев 1:
Коленете ѝ сини!
Боже, чудя се 'що ли?
Гледам няма вериги...
Но обвита е в лиги!
Куплет 2:
Поклон пред този, който най-много страда!
Този, който винаги е бил на второ място!
Изяден е от собствената си драма...
Нищо никога не му е ясно!
Връщам герои като него до нула.
После се правя, че нищо не съм чула.
'Що?
'Щото аз съм Елитна!
Припев:
Коленете ѝ сини!
Боже, чудя се 'що ли?
Гледам няма вериги...
Но обвита е в лиги!
Искам да почна пак!
Писна ми да оставам все назад!
Аутро:
Става ли да бягаме дори без дъх?
Пръскат ми сърцето не за първи път...
Скрий ме някъде където и да е отвъд.