Оригинален текст
Там на пода в детска стая
на тъмно крие се дете,
и в очите на баща си
безполезно ще е то.
Как ли някой позволява
момичето да е само.
Нейните очи са пълни
солени капчици сълзи.
пр: Молим се във празна стая
дом за всички, всички нас
утре слънце да ни буди
до последен ден
Прави кукли, за да светят,
но небето е на цел.
Рая тя на лента гледа,
протяга все ръка на там.
Подходящо място има
в центъра на накой град.
Будна тя стои с усмивка
чака мен – Нирвана.
Мон Бланд горе в студ загърнат
небе разделя с поглед сух.
Нации бедни се опитват
да достигнат този връх.
А децата виждат само
черно – бели цветове.
Единственото нещо искат
да не мразят те от глад.