Оригинален текст
Потайно хоро, като сенки от мрака.
Малцина от смях ще се пръснат-
В смъртния скок на безумното стадо
Умира моето чувство.
Със гладни очи света да продъниш,
да пие кръвта ти с въпрос:
Та трябва ли именно теб да разпънат,
за да сляза от кръста при теб ?
После ще плачеш над жълтата глина,
ще драскаш със нокти напреко-
Напразно в проклетия глух лабиринт
ще дириш следа от човека
И в своя самотен сън ще сънуваш
в небесните разстояния.
Но имаш ли време цял век да пътуваш,
за да стигнеш от рана до рана.