Оригинален текст
Денят е слънчев и студен
и вятър клоните съблича.
Стоя до теб, стоиш до мен,
но вече е различно.
Отлита си една любов
и лятото отлита.
За нас започва нов живот,
с нов смисъл и нов ритъм.
Изглеждаш горда, ала зная,
след малко ще се разридаеш.
До сутринта във твойта стая
за детството си ще мечтаеш.
Накрая твоите мечти
ще се превърнат в прах бездомен.
И пак сама ще бъдеш ти...
Нищо ли не помниш?
Твоите мечти -
виж, сега са прах бездомен!
Пак сама си ти!
Нищо ли не помниш?
Нощта е мрачна и студена,
дъждът отново заръмя...
Ти си отиваш отегчена,
отиваш си сама.
И ето твоите мечти
сега са само прах бездомен.
Завинаги сама си ти!
Нищо ли не помниш?
Твоите мечти -
виж, сега са прах бездомен!
Пак сама си ти!
Нищо ли не помниш?