Оригинален текст
Колко време те търся, обикалям страни,
градове и пристанища. години се скитам.
толкова нощи и толкова дни
само тебе сънувам, за теб само питам.
неведнъж от отделни твои черти
се обърквам, познал ги в лицата край мен.
ала бързо разбирам - това не си ти
и отново потеглям към теб, уморен.
често искам да спра, да падна на колене,
но ме спира винаги твоето "не!"
ти, измислена моя, нереална любима,
със измислено тяло и измислено име.
колко много срещи, колко много раздели,
колко много самотни и празни недели...
колко щастие даром, колко щастие купено,
колко малко спечелено и много изгубено...
колко много неща, премълчани и скрити,
колко много сърца, безцелно разбити...
колко много любов, пропиляна без жалост,
колко много и дълго задържана ярост...
често искам да спра, да падна на колене,
но ме спира винаги твоето "не!"
ти, действителна моя, некрасива любима,
със тъй чуждо тяло и забравено име.
кърваво е морето, кърваво е небето,
кървава е земята, кървава е тревата,
кървава е луната ... от кръвта ти, любима!
и, усещаш ли, има, по чаршафите има...
и кръвта се разлива, и съвсем като жива
ме обвива и сякаш със мене се слива...
и къде ли е края? вече нищо не зная.
може би е във ада, може би е във рая...
често искам да спра, да падна на колене,
но ме спира винаги твоето "не!"
вечно девствена моя, ненаситна любима,
какво още искаш, остави ме на мира!