Оригинален текст
Ето-две врати в небето,
отляво и отдясно,
току над мен.
едната -
широка е едната,
другата е тясна,
а аз съм затруднен.
дали адът е наляво,
а раят е надясно,
това не мога да реша.
едната врата широка,
другата - тясна...
точно сега не бива
да греша!
край мене -
хора разпилени.
с хора без посоки
пълно е край мен.
и ето -
отваря се небето,
отваря се широко
и пак съм затруднен.
дали адът е във мене,
а раят е във другите,
това не мога да реша.
и кой ли там, накрая,
ще ми брои заслугите...
точно сега не бива
да греша!
ръцете -
протягам си ръцете,
отново те прегръщам,
обръщам те към мен.
лицето -
целувам ти лицето,
събличам те и ето -
пак съм затруднен.
дали адът е в краката ти,
а раят е в душата ти,
това не мога да реша.
горчива е душата ти,
сладки се краката ти..
точно сега не бива
да греша!