Оригинален текст
Бавно се спуска нощта и усещам -
чака ме дълго отлагана среща.
В мрака треперя и дишам дълбоко.
Сам съм със себе си... Колко жестоко!
Някой, облечен във моите дрехи,
бяга напред към лесни успехи...
Будя се с вик и заспивам отново.
Господи, сякаш съм станал оловен!
Сънувам. Бленувам... Дори не знам
къде съм? И кой съм? Защо съм сам?
Бавно се спуска нощта и усещаш -
чака те дълго отлагана среща.
В мрака трепериш и дишаш дълбоко.
Сам си със себе си... Колко жестоко.
Някой, облечен във твоите дрехи,
бяга напред към лесни успехи...
Будя се с вик и заспивам отново.
Господи, сякаш съм станал оловен!
Сънуваш. Бленуваш... / Дори не знам...
Къде си? И кой си? Защо си сам?