Оригинален текст
Започва да ми писва -
нервно дърпам от цигарата,
живея само с навици и алкохол.
започва да ми писва -
удрям силно по китарата
и свиря до припадък rock 'n roll.
Започва да ми писва -
ще си взема чукалата,
ще се махна някъде,
къде и аз не знам.
започва да ми писва -
да се включа ли в играта
или да си остана вечно сам?
Ще си пия, ще си пуша,
ще се чукам, ще се друсам,
ще си правя к'вот' си искам
и каквото ми е гот!
може би с това рискувам,
ала само мой е рискът -
аз рискувам
само моя тъп живот!
Всяка сутрин се събуждам
до някоя пикла -
или тъпа като гъска
или грозна като гъз...
всяка сутрин се събуждам
и искам да извикам,
'щото виждам - някой ми показва среден пръст.
Всеки ден едно и също,
всеки ден ми се повръща
от докоснато и чуто, от видяно и изпито.
всяка нощ едно и също,
а изцъклените къщи
съзерцават ме и сякаш ми се подиграват скрито.
Ще си пия, ще си пуша,
ще се чукам, ще се друсам,
ще си правя к'вот' си искам
и каквото ми е гот!
може би с това рискувам,
ала само мой е рискът -
аз рискувам
само моя тъп живот!
Нереален живот
изкормен прозорец зее,
прицелен в небето.
свирепа вихрушка вее
направо в сърцето.
Тъгата във мене лудо
във гняв ще избухне.
и трябва да стане чудо,
за да не рухна.
Как ще подреждам нещата?
Как ще я карам нататък?
Нереален живот,
нереални мечти,
нереална любов -
а реално боли.
Но никакво чудо няма.
Припламва небето.
светкавици бели само,
над черни дървета.
Тъгата утихна вече,
гневът не изригна.
потеглих към край далечен,
а нийде не стигнах.
Как ще подреждам нещата?
Как ще я карам нататък?
Нереален живот,
нереални мечти,
нереална любов -
а реално боли.