Гледай видеото
Оригинален текст
Изкормен прозорец зее,
прицелен в небето.
Свирепа вихрушка вее
направо в сърцето.
Тъгата във мене лудо
във гняв ще избухне.
И трябва да стане чудо,
за да не рухна.
Как ще подреждам нещата?
Как ще я карам нататък?
Нереален живот,
нереални мечти,
нереална любов -
а реално боли.
Нереален живот,
нереални мечти,
нереална любов -
а реално боли.
Но никакво чудо няма -
припламва небето.
Светкавици бели само,
над черни дървета.
Тъгата утихна вече,
гневът не изригна.
Потеглих към край далечен,
а нийде не стигнах.
Как ще подреждам нещата?
Как ще я карам нататък?
Нереален живот,
нереални мечти,
нереална любов -
а реално боли.
Нереален живот,
нереални мечти,
нереална любов -
а реално боли.
Как ще подреждам нещата?
Как ще я карам нататък?
Нереален живот,
нереални мечти,
нереална любов -
а реално боли.
Нереален живот,
нереални мечти,
нереална любов -
а реално боли.