Гледай видеото
Оригинален текст
9 без 20, малко след залез...
С тебе се срещаме в кръчма на плажа.
Ти си със сладка рокличка-мини,
косите ти руси, очите ти сини...
Просто вълшебно, като на кино,
казах си: "Боже! Дано не отмине!"
10 без 20. Вече е тъмно.
С тебе сме седнали в някакъв ъгъл.
Ти се лигавиш със сок портокалов,
аз на коняк съм - третият малък.
Нещо говориш, аз кимам разсеян -
на различни планети изглежда живеем...
20 минути преди полунощ е.
Ледът помежду ни, не е счупен още.
Все още ме гледаш леденосиньо,
мечтите ми, май, ще отидат на кино.
Какво да направя? Поръчвам си още!
20 минути преди полунощ е.
4 часа откакто те срещнах.
Лека-полека става горещо.
Ти се отпускаш, пиеш уиски,
даже започваш да ми се натискаш.
Първа целувка! Не, няма грешка!
Само четири часа откакто те срещнах.
Каква нощ безумна! Какво пълнолуние!
С теб се търкаляме някъде в дюните...
Ти стенеш неистово - разгонена котка.
Гърбът ми е в рани от твоите нокти.
И въпреки болката, каква изненада!
За пръв път изпитвам такава наслада.
Росата без жалост охлажда телата
и вече не можем да върнем нещата.
Кръвта ни - преляла от нашите вени
и гледай вълните какви са червени!
Слънцето бавно пълзи над морето
и с теб сме отново на различни планети.
Вече е обед. Бургаската гара.
Третата бира ужасно нагарча.
Ти ми диктуваш номера телефонни,
които изобщо не искам да помня.
Влакът потегля съвсем неохотно.
Сред толкова хора съм все по-самотен.