Гледай видеото
Оригинален текст
Завиждаха звездите на моята любов,
завиждаше небето на чуждо щастие.
Бледнееше дъгата пред твоите очи,
радвахме се с тебе, защото сме сами.
Остани, остани, не не си отивай!
Остани, остани, защо отричаш любовта?!
Нима за теб аз бях жената за разтуха
и всичко е било жестока заблуда.
Виж сега как плаче старата върба,
под нея аз разбрах, че съм обичана жена.
Показа ми света от всичките страни,
после ти изтъкна и лошите си черти.
участва в албуми: Вечна измама (1998)
поп-фолк