Гледай видеото
Оригинален текст
Сама на пейка до море, с години шепот и сълзи,
търся светлина в сиви ден, с мисли не от вчера или днес.
Някъде от нас любовта се скри, в писма още непрочетени,
сълзи през вятъра летят, но в мен се връща истината стара.
Припев:
Ти не ме разбра, но помня всяка дума, сякаш беше днес
и макар да тръгнах тихо, в мен живее още нежно любовта.
Не съм герой от сцена празна, не съм мечта, нито пък вина,
аз съм жена със своите рани, но вярвам още в добрина.
Светът се смее, но боли ни от истини които премълчахме,
в животът неизказани обиди, но пак вървя, не се отказах.
Припев:
И ако някой ден потърсиш ме ти там, ще съм там където вярвах в теб,
и като сянка, не с болка, а като шепот чакаш своя ред.