Гледай видеото
Оригинален текст
Дами и господа, моля за вашето внимание,
повтарям моля за внимание.
Сега ще ви разкажа моята история,
историята на един бял негър,
който живее в Европа малко по-зле от
австралийски Абориген.
К'во да правиш Кен.
Тази сутрин ставам и направо полудявам,
пари, пари, пари за наема ще трябва пак да давам.
Очакват ме и сметките за парното и тока,
ще превъртя ви казвам, че съдбата е жестока.
Отварям си хладилника, но той е тъжно празен
и гледам лудо, лудо, лудо сякаш с влак съм газен.
В джобожете бъркам си, но само дупки има,
не мога, не издържам ще пребия двама, трима
и пускам телевизора, но кабела е спрян,
без МТV ще трябва аз да мина, срам голям.
Съседите разпиват с ракия и салати,
касета са си пуснали на Кати, ебати.
В банята отивам аз поне да се изкъпя,
но бойлерът е гръмнал, а сърби ме много пъпа,
очите ще си мия с ръка, отвъртам крана,
но нищо не потича, 4е водата май е спряна.
Водата ми е спряна, пък май е спрян и тока,
усщам аз, че кризата ми става по-дълбока.
Решавам да изляза и навън да се разходя,
измачкан, мръсен, гладен аз по улицата ходя
и срещам други хора, говорят си сами,
изглежда, че и те си имат лоши, лоши дни.
Направо полудявам и свят ми се върти,
заето давам, ела и провери.
Допатупа ми сърцето, пред очите ми червени,
но казвам си спокойно, по -добре се овладей.
ПРИПЕВ:(2)
Не мога, не издържам тази драма е голяма,
със цялото си гърло се провиквам ваш'та мама
и в този миг показвам с ръка в околовръст, един
голям и
дълъг, прав и щръкнал много, много тлъст-
среден пръст, среден пръст, среден пръст, среден
пръст.
Нататък продължавам с огъня се утешавам, но не
се успокоявам, а от яд се изпотявам.
На пътя ми застават смело някакви хлапета,
извиквам аз съм бесен по-добре се отместете
и идва ми да викам, луд съм повече не мога,
а те ми се усмихват и предлагат нек'ва дрога.
Причерня ми пред очите, поразклатих им зъбите,
в задниците ги наритах и поблъсках им главите.
Продължавам да се движа, гледам автобусна спирка,
цицонеста мадама ми предлага бърза свирка.
Кат я хванах за косата, та я шибнах в тротоара,
изпищя от страх горката не можа да го повярва .
Отминавам че съм бесен и за благото си лесен,
мразя уличната плесен ех животът не е лесен.
По контейнерите хора бъркат здраво без умора,
във боклуците човешки търсят те храна и дрешки,
в псета улични се спъвам и във просяци препъвам,
в мръсотията до шия, мизерия мама мия.
ПРИПЕВ:(2)
Аз нататък отминавам, да го светне се надявам,
няма светлина в тунела.
Грозна сцена наблюдавам,
хайка циганчета местни,
пеят те си гадни песни
и въртят кючеци бесни,
ще им вкарам два, три десни.
На тези черни братя е замътена главата,
че пошмъркват си лепило и ума са затъмнили.
Срещу мене се задава развълнувана тълпа
и колона преминава с плакати, знамена,
те скандираха оставка, ясно викам си ебавка.
Да ебавка съжалявам, но нататък продължавам,
не издържам, аз решавам и към хоума се отправям.
Пред вратата си отварям и направо полудявам,
пари, пари за наема ще трябва пак да давам,
очкват ме и сметките за парното и тока,
ще превъртя ви казвам, че съдбата е жестока.
Съседите разпиват и си правят яка оргия,
касета са си пуснали на некаква си Глория.
ПРИПЕВ:(2)