Оригинален текст
(Море) колико е и,
Софийското поле
(е, дос, дос, дос,
бела Недо, е, Недельо и)
колико е, широко е,
у полето нищо живо нема,
сал си има до едно дърво,
у дървото до три кукувици.
Първа кука заран, та па заран,
втора кука пладне, та па пладне,
трета кука вечер, та па вечер.
Щото кука заран, та па заран,
па това е мое първо либе,
щото кука пладне, та па пладне,
па това е моя мила сестра,
щото кука вечер, та па вечер,
па това е моя мила макя.