Оригинален текст
Стояла Стоянка
(севдо ле, бела Недо)
стояла, гледала
над тоз бели Дунав,
и коса решила,
и сълзи ронила,
Богу се молила:
"Боже, мили Боже,
клета сам сираче,
немам баща, макя,
ни братец, сестрица
мене да ма видат
и да ма съжалат,
клето сам сираче,
сама останала."