Оригинален текст
Женале е моме на големе нива
на големе ниве на широка поста.
Йоздол иде змейо, моме му се моле:
- Пусни мене, змейо, дома да си ойда,
дома да си ойда, майка да си вида,
девет годин стана, дома не съм била,
мойта стара майка черна кърпа носе,
черна кърпа носе, мен ме жива жали!
Копала е мома на голема нива,
на голема нива, на широка поста.
Йоздол иде змейо, мома му се моли:
- Пусни мене, змейо, дома да си хода,
/дома да си хода/, либе да си вида,
девет годин стана либе не съм вишла!