Оригинален текст
Ветер вее, гора се люлее,
гора се люлее,
покрай гора, млад неженен оди,
коня язди колко планината,
седло седи, като ясно слънце,
узда държи синя къдифена.
Ветер вее, гора се люлее,
гора се люлее,
покрай гора, млад неженен оди,
коня язди колко планината,
седло седи, като ясно слънце,
узда държи синя къдифена.