Гледай видеото
Оригинален текст
Уморих се от гости, дявол го взел, на сърцето ми да не пише "Хотел"?
С различни имена са и лица, но с еднакви номера.
Зная мечтата ти, аз да бъда в краката ти.
А да правя ли “мър, мър“? На вашите услуги, сър!
Яко ми е, яко, яко, яко ми е, където да съм яко ми е,
с теб ли съм, яко е, няма сън.
Като влезем и вдигат ни чаши, всичките хора, щот са наши
и охраната не ни тараши, що, щот и те са наши.
Влизам, камера, екшън, бум, бум,
сърцето ми, в ръцето му, прави бум, бум.
Сърцето на момето му прави, бум, бум,
полудява, бум, бум, слабо няма, бум, бум.
Е, е ей, как ли пък не,
ще ги правя важни, как ли пък не.
С очите влажни, как ли пък не,
за любов на колене, как пък не.
Няк`во, ей така, като стане да,
мъка ме гони, но няма да ме хване.
Устни топли, в чашата хладно,
за всички така ми е гадно.
Като свещите е и с мен любовта,
не внимаваш ли, ще ти подпали дома.
Сама не я оставяй и дръж под око,
че става опасно, казах ти го.
Я отваряйте, Pérignon и докарайте Купидон,
да пие с мен за грешките, с които срещна ме.
